Срещата на Православната църква и теологията с Модерността беше асиметрична. Докато европейският Запад преживяваше последователни коренни промени в историята и културата си от 15-ти до 19-ти век, гръкоговорящият православен свят под режим на Отоманската империя продължи да живее в статичното и инертно рамка на предмодерността.

Православието и течението на гръцкото Освободително движение не можеха да диалогизират взаимно. Ставаше въпрос за два напълно различни свята с различни критерии, ценности, условия и цели. Идеологичната рамка на Просвещението и експлозията на научните знания идваха от Европа и срещаха една потисната и затворена предмодерна общност, която изразяваше или некритично приемане на новите културни достижения, или смущение и страх, или отхвърляне.

Беше ли възможно да се избегне този конфликт, ако имаше начин за осмозис, диалог и взаимодействие между различните духовни течения и идеологически насоки на Новия гръцки свят? Изследванията и есетата, които съставят настоящото произведение, основно се опитват да проведат плодотворен и креативен диалог между православната теология и Модерността, съвременния свят и култура.