Дъщерята на бога Индра слиза на земята, за да разследва какво е да живееш човешки живот. Оказва се, че не е нито лесно, нито безболезнено.

Мечтите на хората непрекъснато се затриват, радостите в живота винаги се заплащат с двойна тъга и всеки, който прави добро на ближния, да е сигурен, че същевременно причинява зло на някой друг.

Изводът на дъщерята е, че е жалко за хората и че поетът е този, който най-добре разбира как да живее. Тя се сбогува и се връща с помощта на огъня в рая при баща си.

Цялото произведение имитира несвързаната, но привидно логична форма на съня, където всичко може да се случи, тъй като законите на времето и пространството са отменени.