Произведението Нощта на Свети Йоан от Хенрик Ибсен се развива по време на лятно празненство ‒ с езически, предхристиянски корени ‒ на една ферма в Телемарк.

Различните места, на които се разиграват събитията, символизират и различните възприятия: селската къща, модерният дом, природата с анималистичната си същност.

Там се събират главните герои, които преосмислят не само отношенията си, но и живота си, с символичната намеса на ниса, духовно същество, което смесва сока на магическо растение в купата с пончо в навечерието на празника на Свети Йоан.

Растението има силата да предоставя на онзи, който го приема, способността да види истинската същност на нещата със своето вътрешно зрение.

Произведението е ясно романтично и следва основните идеи на епохата, които искат поета да бъде в състояние на единение с народната култура.