Анри Матис (1869–1954) беше борбен дух. Въпреки диагнозата рак през 1941 г., нарастващата слабост и ограниченията на инвалидната количка, несломимият французин никога не спря в стремежа си да създава изкуство. С това, което той наричаше une seconde vie, втори живот, той започна забележителен период на колаж, изрязвайки и залепвайки парчета цветна хартия в gouaches découpées на птици, растения, цветя и женската форма.

Подчертавайки цвета и контраста, техниката на изрязване създава както поразителни линии, така и ярки съпоставки. В произведения като Икар (1943), Синята гола (1952), Охлювът (1953) и Снопът (1953), чистите форми и елементарните структури задвижват композиционна сила, която опровергава декоративната привлекателност на работата, едновременно стегнато организирана и заразителна с joie de vivre. С напредването на работата му, вълнението на Матис от резултатите му подхранваше все по-големи произведения, преминавайки от малки работи към огромни стенни стенописи.

С наближаването на последните му години, Матис се наслаждаваше на простотата и блясъка на тези произведения, заявявайки: „Само това, което създадох след болестта, представлява истинското ми аз: свободен, освободен…“ В тази основна въвеждаща книга ние се връщаме към този радостен последен етап от дългата и плодотворна кариера на Матис, изследвайки как изрязванията обобщават многогодишните му изследвания на възможностите на композицията, формата и цвета.