От древни времена гъските на фермата винаги отиват до езерото за сутрешната си баня в редица, една след друга, сякаш парадират. Водейки с гордост е Трифонас, лидерът на ятото, задавайки ритъма: Едно-две, едно-две, едно-две, едно-две!

Но изведнъж: Едно-две, едно-две, тап едно-две, тап, едно-две, тап! Нещо скандално се случва и това силно тревожи Трифонас. Флорета, малка гъска, новопристигнала във фермата, не следва техните ритмични стъпки. Ядосан, че тя нарушава традицията, която те вярно спазват всеки ден, той я изгонва от ятото и й забранява да отива с тях до езерото. Дори другите гъски я гледат раздразнено.

В началото Флорета се подчинява. Въпреки това, тя е наранена, че собственото й ято я изолира само защото ходи различно. Тя не разбира защо трябва да ходи в ритъм, тъй като нито е научила да го прави, нито има нужда от това. Вярата й в себе си е разклатена и тя се чувства неспособна, безполезна и сама. Но след известно време тя реагира. Не, тя ще бъде себе си. Ще ходи както знае и както може. И ще отиде до езерото, защото не иска да бъде отчуждена от другите гъски. Така, неподчинявайки се на строгата заповед на Трифонас, тя отново поема пътя към езерото. Когато най-накрая пристига, изненадата й е голяма (а на Трифонас още по-голяма!). Защото тя открива, че когато си различен, някои ще те отхвърлят, но други ще те приемат.

Книга за приемането на себе си с уменията и способностите, които имаме, болезненото изключване, безразсъдното отхвърляне на различието, независимо от формата, която то приема, и когото и да засяга.