Под покровителството на могъщото семейство Медичи, Сандро Ботичели (1444/45–1510) успява да добие известност чрез редица светски и религиозни произведения, както и чрез приносите си в емблематичния Сикстински параклис. След смъртта му обаче, творчеството му остава в сянка за около четиристотин години, докато през 19-ти век започва да придобива признание в историята на изкуството. Днес Ботичели се счита за внушителна фигура на Флорентинския Ранен Ренесанс. Неговите светски произведения, като "Раждането на Венера" и "Пролет", се възприемат основно като алегория на Пролетта и са сред най-разпознаваемите картини в света, впечатляващи с фините детайли, грациозните линии и баланса си. Композициите му са плавни, но балансирани, фигурите му са спокойни, но същевременно и сетивни. Особено Венера се счита за историческа икона на красотата: с бяла кожа, фини черти и нежно обещание за плодовитост. Това основно въведение представя ключовите произведения в художествения път на Ботичели, за да разберем развитието на една легенда на Ренесанса. Сред най-известните митологични и алегорични сцени на художника, както и блестящите му религиозни творби, изследваме съвършенството във формата, движението и линията, което е вдъхновило художници от Едгар Дега до Анди Уорхол, от Рене Магрит до Синди Шърман.