Европа, 1900-1914: свят в отклонение, пулсираща епоха на творчество и противоречия. Основните теми на времето: тероризъм, глобализация, миграция, консумеризъм, разпад на моралните ценности и конкуренция на суперсили. Двадесети век не се роди в окопите на Сом, а през петнадесетте зашеметяващи години, които предшестваха Първата световна война. В този кратък период нов световен ред се появява в крайно трагично противоречие със стария. Това бяха годините, в които политическите и личните последици от Индустриалната революция се усещаха по цял свят: Градовете растяха както никога преди, тъй като хората напускаха провинцията и традиционните си идентичности, науката създаваше нови възможности, както и кошмари, образованието променяше перспективите на милиони хора, индустриализираните стоки трансформираха всекидневния живот, индустриалните работници изискваха дял в политическата власт и жените се стремяха да променят позицията си в обществото, както и самата тъкан на сексуалните отношения. От огромната надежда за нов век, въплътена в Световното изложение през 1900 година в Париж, до потресаващото убийство на австро-унгарския ерцхерцог в Сараево през 1914 година, историкът Филип Блом документира тази изключителна епоха година по година. Министър-председатели и селяни, анархисти и актьори, учени и психопати съжителстват на сцената на нов век в този портрет на богата, нестабилна епоха на ръба на катастрофа. Красиво написана и пълна с изкусно разказани истории, "Хрониките на Замайването" бляскаво оживяват чудесата, ужаса и страховете на ранния двадесети век.