Ако съвременният човек е направил знаме на лов на мимолетни преживявания, покаянието за християнина е напълно и ненадминато преживяване, което наистина може да разтърси човека.

Но дори и ако скуката на една - след лов на различни преживявания - мирна съществувателна ситуация уморява екзистенциално, покаянието може да разтърси човека и да го обнови буквално. Покаяният открива, че става нов човек не защото намира буквално друг себе си, а защото се освобождава от това, което го е задържало да открие своя вътрешен истински аз.

И ако психоанализният може наистина да открие своите желания и да ги приеме, ако е необходимо, заобикаляйки съвестта си, която го възпира от греховното удоволствие, покаяният, с неговата съвест, която го възпира от греха, постепенно открива, че желанията му се идентифицират с волята на Бога. Така животът му става безкрайно по-богат.

(От постскриптума на Г. Барла)