Този труд е написан през 1897 г. Ленин подчертава неизбежния характер на икономическите кризи в капитализма като резултат от капиталистическото развитие и задълбочаването на противоречията, които го съпътстват.

Ленин отговаря на своите съвременници, които възпроизвеждали теоретичните анализи на Ж. Сизмонди (1773-1842). Сизмонди признаваше страданията на капитализма и твърдеше, че недостатъчното потребление е причината за кризите, като като решение предлагаше връщане към по-стари форми на организация на производството в по-малък мащаб.

В същото време той подкрепяше преразпределението на доходите като средство за избягване на кризата и намаляване на бедността на работниците. Ленин подчертава утопичния характер на желанието за регулиране на капиталистическата икономика по начин, който да донесе благоденствие на работниците и дълголетие на капиталистическия начин на производство – той подчертава необходимостта от радикална промяна на системата.

Четенето на този труд ни разкрива колко древни са сходните икономически възгледи, които днес се представят като нова мисъл. Така този труд представлява не само отразяване на историческа икономическа дискусия, но и полезен инструмент за подход към съвременния икономически дебат.