Тази книга е нещо средно между дневник и документален филм, автобиография и хроника, изповедно есе и пътепис от десетилетието на 2000-те години.
Тя говори за семейството, приятелите и четивата на автора. За запознанствата с колеги като Такчис, Самаракис, Кумандариас и Никос Николайдис. Но и за успехите и неуспехите му, тъй като вече над тридесет години книгите му разделят дори най-запалените му читатели.
В същото време, книгата говори и за Бурнази, Метро, Мол, ОАКА, Голям брат и забраната за тютюнопушене. За възхода на жените и падението на мъжете, интернет, екология, глобализация и патриотизъм.
За декемврийните събития от 2008 г., тероризма, размириците в Кератеа, партията на Лазопулос и недоволните на площад Синтагма.
С други думи, тази книга говори за едно десетилетие, което започна като определение за успех: с непоклатимото убеждение, че станахме Европа, чрез влизането на Гърция в еврото и Олимпийските игри през 2004 г. За да завърши, преди дори да изтече 2010 г., с рухването на новобогаташката витрина и самоилюзия, и с потъването ни в икономическа криза, толкова дълбока, че сега сме призовани да научим високото изкуство на неуспеха.
