„Материя и памет“ (1896) е едно от четирите основни произведения на Бергсон и се публикува за първи път в български превод.

В това свое произведение, великият френски философ развива напълно оригинален подход относно централния и винаги актуален философски въпрос за връзката между материя и дух. Преинтерпретацията на въпроса се основава на толкова оригиналния, колкото и задълбочен анализ на възприятието и паметта, което води до радикалното преопределение на тяхната връзка.

При този анализ, Бергсон изрично взема предвид и тогавашните резултати от научните изследвания, които следеше и проучваше задълбочено. Като основополагаеща за цялостния подход се оказва връзката между телесните и духовните функции с волевата дейност на биологичното и социалното същество „човек“.

„Материя и памет“ предоставя на българския читател възможността да проучи един модел на плодотворен диалог между философията и позитивната наука, както и надмогване на традиционни противопоставяния във философията, като това между реализъм и идеализъм.

Въведението на българското издание предоставя на читателя подробна информация относно мястото, което произведението заема в цялостната философия на Бергсон, както и относно противоречивия начин, по който то е било разглеждано от критиката. Приключението се опитва да направи цялостен тълкувателен подход към съдържанието му.