УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЦИ за всички тези млади хора, които скитат със своя нещастен живот по улиците и площадите, става игра на руска рулетка, постоянно съперничество със смъртта. Те отчаяно търсят дозата си, знаейки, че всяка доза може да бъде фаталната. Упорстват не от удоволствие, както смятат много хора, а от нужда. Самата зависимост не е нищо друго освен тиранично принуждение, което превръща живота им в ад.

Смъртта доминира на психичната сцена. Тя запечатва ежедневието на живота им, защото вече е запечатала вътрешния им психичен свят. В него често е заключен любим загинал, за когото не са могли да изплачат, заковаван в 'камина' в сърцето на Аз-а. Опечалването на този загинал е било невъзможно в условията, при които е настъпила голямата загуба.

Началото на употребата на наркотиците обикновено се поставя след травматичния опит от смъртта на любимото лице, невъзможното опечаляване и създаването на къщичката. По-дълбоката цел на този човек, обикновено в тийнейджърска възраст, е да постави наркотиците на мястото на това, което е загубил безвъзвратно, на непоправимата загуба, която изцяло отрича.

В книгата са представени индикативно четиринадесет клинични случая на наркомани, където съществува невъзможното, непреживяното опечалване и къщичката. Темата има огромен клиничен интерес и може да играе решаваща роля в процеса на детоксикация.