Всяко човешко общество се нуждае от механизъм за производство и разпределение на своите блага. Човечеството е създало досега само три такива механизма: системата на предаването, системата на централното планиране и системата на пазара. Първите две, отделно или заедно, поддържаха човечеството в продължение на хиляди години; третият е ново изобретение - „експеримент на развитие“.

„Капиталистическият експеримент“ е дал на човешкото общество три непознати характеристики: първо, издигане на индивидуалната печалба като доминиращ мотив на човешкото поведение; второ, комерсиализация на труда, природата и парите; и трето, адаптиране на социалните отношения и институции към изискванията на пазара. Може ли такова общество да оцелее в дългосрочен план? Ще доживее ли капитализмът? Това е въпрос, който е занимавал всички велики икономисти през последните два и половина века, от Маркс и Полани до Кейнс и Шумпетер; и всички без изключение (макар и по различни причини) отговориха отрицателно.

Капиталистическата система напоследък е в затруднение. Последователните кризи през последните петдесет години - кризи, които постоянно се трансформират, променят и ескалират - приличат на агонални спазми. Може би, следователно, капитализмът наистина приближава към своя край? Съвременната капиталистическа система страда от седем сериозни болести, потенциално смъртоносни: а) намаляващи темпове на растеж, б) крайна икономическа неравенство, в) постоянни и влошаващи се кризи, г) огромен публичен и частен дълг, д) дисбаланс между финансовия сектор и „реалната икономика“, е) тенденции за монополизация на икономиката и ж) икономическа корупция. Как можем да излекуваме тези болести? Пропускайки конвенционални и многократно изразени решения, бих искал да представя тук ново, смело предложение.