По време на изследването на човешкия род за вечната истина, през вековете понякога възниква съобщение, което е революционно и радикално и напълно променя нашето възприятие за това какво означава да си жив.

Такова събитие се случва отново между нас, но ще бъде възприето само от малцина. Това жизненоважно и съществено послание е веднага достъпно. Блестящата му простота осветява изобилно всичко, което се е случило. Същността му е свързана с най-качествените редове на всяка свещена книга, но е покрита от теориите на ума... и въпреки това безграничният и изпълнен с вибрации потенциал му позволява да отстрани всяко привързване към традиция, произход и йерархия.

Всичко останало днес, което твърди, че представлява "духовно учение", със сигурност не произтича от това възприятие. Дори и наскоро богатата колекция от така наречените "Адвита" и "не-двоични" учения, не прави нищо повече от компромис със търсещия. Те се колебаят на ръба на вечността, търсейки начин да проникнат.

Това послание стои недвусмислено уникално и различно, където и кога да бъде обявено. Когато то наистина бъде чуто, основната и несъответстваща разлика, която е вътрешно разпозната. Ето, че между нас се намира съкровището, готово да бъде открито отново. Ето е чашата, готова да я изпием.

Но в момента на повторното откритие, ние губим търсенето, губим мечтата, губим всяка надежда да бъдем ние, а това, което остава, е безценната свобода!

(Ричард Харис, Нова Англия) [Извлечение от текста на задната корица на изданието]