Нашият ум от закона на причинността се плъзга и остава незабелязан, леко и безшумно. Предварително предхождайки Кронос/времето, той стреми да се разпростре неразличимо в мрежата на синхронността, без обаче да пречи на закона на причинността в неговото функциониране.

Удивлявайки се, виждаме и виждайки, се удивляваме. Удивление, силата на душата на съществото, и Ирис, вечновъзрастната дъщеря на това, покровителка на чистотата на нашия поглед.

Без светлина няма виждане. По аналогия, без знание няма висша интелигентност. Как, без светлина/знание, умът/интелектът ще се възхити на, извън пространството и времето, умозрителната истина на невидимата реалност?

Да, има Удивление, чудо, гръцкият език. Свързваща реч съпътства, свързвайки творческото дело на Зин/ума с най-малкия ум на смъртните хора. Майка език, гръцкият, е носила в себе си, раждала, кърмила и отгледала в тайното леговище на временността онези думи, които съдържат значения...

Гръцката реч очертава с имената на боговете на гърците пан-космическите закони, видими и невидими, физически и умствени, безкрайни, тайни, мистични, чисти. Всичко, което следва, не приема никаква религия. Имената на гръцките богове, нашата теология, е извличането на злато от бездънните находища, които ни завеща свръхнебесният архив на науката. Там е записан законът на имената. Гръцкият език е майката...