«Една въздействаща митология, която изследва спускането на нацията в дълбините на убийствения фанатизъм. Топла история...» — Илейн Уилямс, Times Educational Supplement

«Динамиката на расизма и моралният дълг за съпротива срещу него рядко са били представяни по толкова увлекателен начин. Последната черна котка напомня за алегория на Албер Камю за по-млада аудитория.» — Бойд Тонкин, литературен редактор, The Independent

«Леката, красива и забавна книга на Тривизас е притча. Тя е интрига, любовна история, приятелство и предателство. Чудесни и жалки персонажи. Защото преди всичко, гръцкият Евгениос Тривизас е поет.» — livelib.ru

«Нетолерантността, обвиняването на изкупителни жертви и алчността на корпоративните интереси са чудесно сатиризирани.» — Гари Мак Кеоне, литературен редактор, Arts Council England

«Удивителен роман.» — Г. Зубулакис, To Vima

«История за героична съпротива срещу суеверия, предразсъдъци и расова дискриминация. Авторът краде сърцата на младите читатели със своите герои и език.» — Mutfak Banyo Seramik

«Романът разкрива свят на интриги, липса на демокрация и всякакъв вид расизъм.» — Янис С. Пападатос, Diavazo

«Евгениос Тривизас обявява война на суеверия, предразсъдъци и расова дискриминация...» — Haftalik Dergisi

«Черно, като неговите четириноги герои, реквием за пълната лудост на расизма и нетолерантността.» — To Pontiki

«Пълно удоволствие! Не очаквах такава дълбочина от история за котки.» — novostiliteratury.ru

«Изключително завладяващо приключение на фантазия и мистерия.» — Bookseller

«Тривизас е достатъчно опитен и умен, за да не попадне в капана на дидактизма. Последната черна котка се чете с напрежение до последната си страница.» — Radikal Kitap

«Може да се сравни с "Фермата на животните". И двете разкриват болезнени истини на времето.» — Антонис Хагас, mic

«Този изключително подривен роман за деца (и не само) от Евгениос Тривизас влиза в училищата на Израел.» — Г. Баскозос, To Vima

«Добра книга, чудесна. Четейки я, се чувстваш като че ли ярки, зелени котешки очи те наблюдават. Такива истории остават незабравими.»

Академична и научна кариера

Евгениос Тривизас е юрист и академик. Той има диплома по право и политически и икономически науки от Университета на Атина. Притежава магистърска степен по право (LL.M.) от Университетския колеж в Лондон и докторска степен по право от Лондонското училище по икономика. Бил е старши научен сътрудник в Лондонския университет.

Преподава криминология и сравнително наказателно право в Университета на Рединг, където е бил директор на катедрата по криминологични изследвания. Преподавал е също в Полицейския колеж Брамшил, Централния лондонски политехнически институт, Лондонското училище по икономика и Пантейонския университет (като гостуващ професор от 1993 до 1998 г.). Неговите научни статии са публикувани в реномирани списания като Lancet, British Journal of Criminology и Annales internationales de Criminologie.

Литературна работа
Занимава се с литература от млада възраст и е написал над 100 детски книги, една книга за възрастни (Пожарникарят влюбен), повече от 20 пиеси, както и либрета за опери.

Отличен е с награди от Съюза на гръцките писатели, Кръга на гръцката детска книга и Женското литературно общество. Международно е получил награди като:

• Награда за невероятно постижение от Parents Choice

• Похвала от наградата за детска книга на Шефилд

• Награда за избор на деца в Джъдсън, Масачузетс

• Награда за млади читатели от библиотечната асоциация на Аризона

Неговото произведение "Сънят на плашилото" е представено през 1992 г. в театъра на Британския музей като част от Европейския фестивал на изкуствата. Същата година неговата пиеса "Хиляда и една котки" печели първа награда в световния конкурс на Полския център за изкуство за младежи. Книгата му "Трите малки вълка" достига второ място в американските детски бестселъри (Картинни книги, 1993 г.).

Международно признание
Книгите му са преведени на много езици, включени са в училищни читанки в Гърция и САЩ и са излъчвани от BBC. Библиотеката на Университета на Минесота (Библиотека Е.М. Андерсен) създаде специална изследователска колекция с неговите произведения, която беше представена през 2000 г. на изложба на тема "Стереотипите на доброто и злото в детската литература", с интервенция от изтъкнатия теоретик Джак Зайпс.

Първо изчезна Метаксону̀рис. После Салтапѝдас. След това изчезнаха Няурино̀с, Гюзѐпе, Рамсѝс, Арапѝна, Сардана̀пал и Бизу̀. Всички тези котки нямаха нищо друго общо помежду си, освен едно. Само едно. Цветът им. Черният, катранено черен цвят. В началото тези внезапни изчезвания не предизвикаха особено безпокойство сред котешкия свят на острова. Не е чак толкова рядко котка да изчезне изведнъж без видима причина. Изчезването ѝ може да се дължи на хиляди и две причини: стопанинът ѝ може да се е преместил в друг квартал, или някоя злобна хазяйка може да я е заключила вкъщи и да не ѝ позволява да излиза — или пък самата котка може да се е заинатила и да прекарва дните и нощите си пред някоя миша дупка, чакайки безсрамното мишле, което си е набелязала, да се покаже, за да го хване и да му даде да разбере.