Допълнение: Христологичният фон в приказките на Оскар Уайлд: Какво биха могли, следователно, днес да ни предадат, какъв смисъл биха могли да имат за нас тези две, до известна степен поучителни, истории на Уайлд? Трябва да отбележа, че моят подход е от перспективата на теологията и това моля да не се счита за ограничение. Дори и да не е могла теологията винаги да бъде убедителна в това отношение, нейното основно качество е креативният диалог с културната реалност – вечните (арт и други) произведения от миналото и значимите творби на настоящето.

Поради това, трябва да се отворим към интерпретации на такива произведения, които ги оценяват като артистични неща, тъй като самата тя – като изкуство – свидетелства за живот, не може да се изрази извън и отвъд човешкия език и неговите разнообразни maneras. Следователно, литературата е пространство, способно да обогати теологията, доказвайки своята способност да усвоява от културата хубавите и красивите неща. В същото време, художествената чувствителност пред (вечните) патологии на обществото може да срещне хуманно, усъвършенствано чувство на теологията и така, последната да вдъхнови нейното слово, трансформирайки го в по-реално, иновативно и човешко.

На първо ниво, човек би говорил за заем на теологията от литературата; но ако се задълбочим, става дума за различието в благодатта, която теологията и Църквата наслаждават, като същата, въпреки честите им предоставяния на жертвата на всяка 'секуларизация', която ги лишава от тяхната същност и кръв: тайнството на въплъщението на Словото. За божественото Слово е въпросът и това ни води асоциативно, но напълно нормално, към фона на двете истории, които ни разказа Уайлд, преди почти век и половина, като остава все така актуален и изразителен.

Защото, имам силното усещане, че историята на Исус, въплътилото Слово на Бога, което представлява безпрецедентен пример за самоотдаване и жертва, е основата, върху която с удивителна умелост се изграждат неговите разкази – въпреки че човек забелязва различни акценти, христологичният модел е ясен и в двете приказки. Това се наблюдава, от друга страна, и в повечето от останалите произведения в колекцията, която ги съдържа, с най-забележителна – може би – 'Щастливия принц', който справедливо характеризира и заглавието й.