Въпросът "кой е български гражданин" е изключително отворен въпрос. Въпрос, който предлага множество, противоречиви отговори от самото начало на българската държава, както и множество интерпретации.

С какви критерии някой е български гражданин от основаването на Българската държава до днешния ден? Тези критерии същите ли са откакто съществува националната политическа общност на българите или се променят? Същите ли са с тези, които се използват и от други народи и до каква степен?

Съответно, с какви критерии някой става българин, въпреки че не е? И те, от своя страна, остават ли същите в българската история през последните два века? Колко често и защо се променят? За кого се променят, кого (не) засягат и с какви аналогични критерии за включване в политическата общност се сравняват?

Какви други коннотации има да бъдеш българин, освен строгата правна връзка на държавата с индивида, за самата държава? Какво очаква държавата от своите граждани? Колко податливи на промени са тези очаквания?

Наситен ли е този връзка, т.е. гражданството, с идеология? С каква интензивност променят тези коннотации в историята, какво разкриват, какво възпроизвеждат и какво укриват? Как се справят с тези въпроси в сравнение с български политически измерения?

Тези въпроси стоят във фокуса на настоящата книга, която предлага кратък маршрут в историята на българската държава през призмата на гражданската идентичност, навлизайки в настоящето и съвременните предизвикателства, пред които е изправен режимът на българското гражданство.

В страна, която е навлязла в периода на по-политически непредсказуеми и финансово по-строги макроситуации, което изглежда че ще продължи след големите авантюри на 20-ти век, въпросът "кой е български гражданин" е въпрос, който заслужава да бъде поставен. Въпрос, който, в последна сметка, неотменимо кове общата съдба на хората, които живеят на тази територия, дори в най-трудните моменти. Или, може би, най-вече в тях.