Това, което преподаватели и учащи възприемат по най-ясен начин, е, че проблемите при писането могат да са общи, но решенията не са. Това активира разказвателния замисъл. Докато литературните опити и наброски се обсъждат подробно в групата – в рамките на неформална, за някои сурова, писателска демокрация, където това, което има значение, е текстът, който се тества всеки път, а не името и творческата биография на потенциалния автор – става ясно, че рецепти няма и всички възможности са отворени. Когато се обсъждат въпроси за писателската идентичност и идеология, писателското съзнание се утвърждава. Техниката и изобретателността се изпитват. Разкриват се и се обсъждат парадоксите на писането, например полезността на мързела. В много случаи да не пишеш е важна част от писането. Да легнеш в леглото си и да мислиш с ума си за преживяванията и езика на героите си е писателски акт.