Как гръцкото общество управлява паметта за Холокоста в контекста на разделението, наследено от Гражданската война, както в политиката, така и в културата на паметта? Както документира Димитрис Елефтеаракис, паметта за унищожението на еврейския живот в Гърция бързо беше подчинена на нуждите от легитимиране на различни активни фактори, от комунисти до Църквата, които се състезаваха помежду си за положително изобразяване на ролята си по време на Окупацията. След края на диктатурата, възникналата нужда от помирение се сблъска с проблематично обсъждане за Холокоста на гръцките евреи. В очертаването на гръцкото общество по време на Втората световна война, евреите не бяха включени като общност на паметта в общността на солидарността, която се бореше като Давид срещу Голиат, представен от германските окупатори. Следователно, за да се постигне пълно признание на значимостта на Холокоста в Гърция, е необходимо, както твърди авторът, да се преодолеят традициите, които все още преобладават днес и които поставят в центъра на паметта актовете на съпротива и спасение, които са влезли в сферата на мита.