Между създаването на втората и третата пианистична соната (1912-1917), Прокофиев пише разнообразие от творби за различни инструменти. Освен 'Visions Fugitives', включени са балетите 'Chout' и 'The Gambler', Класическата симфония, първият концерт за цигулка, вторият концерт за пиано и различни песни. Това е изключително продуктивен период, през който обсебването му от ударни звуци, оцветени с политоничност, беше в своя връх (въпреки че Класическата симфония представлява очевидно изключение). 'Visions Fugitives' обикновено е по-малко диатонично базирана в сравнение с която и да е от пианистичните сонати, въпреки че стилът е по-скоро близо до ниската хармонична особеност на Петата соната (1923). Композиционният процес на Прокофиев обикновено включваше записване на музикални идеи, докато се появяват, за да бъдат комбинирани по-късно. Формата на спонтанно вдъхновение на композитора изглежда му е позволила да създаде в 'Visions Fugitives' серия от завършени миниатюри, перфектно оформени.