Дразнеха ме, като ми дърпаха главата назад за косата, бутнаха двете креда дълбоко в носа ми и ме накараха да изям третата. Ниномия и приятелите му гледаха и се смееха, сякаш са полудели. До този момент бях принуден да преглъщам вода от тоалетната чиния, златна рибка...

Япония, началото на 1990-те години. Четиринадесетгодишно момче с естетичен проблем е подложено на безжалостни мъки от своите съученици. Вместо да се опълчи или да потърси помощ, то мълчи. Коджима, която също се сблъсква с унизителни поведения, е единствената му съученичка, която разговаря с него.

„Съвременната кралица на японската литература“ (The Japan Times) Миеко Каваками (род. 1976) ни предоставя потресаваща история за училищен тормоз, фокусирайки се както върху жертвите, така и върху извършителите.