Присъствието на Александър на световната сцена отбелязва за първи път една нова динамика на война, в която всемогъществото на числата изгуби стойността си и се поклони смирено пред героичния дух на гърците.

Обикновено се занимаваме с военните подвизи на Александър и неговото бясно напредване от Пела до Индия, Китай и Хималаите. Въпреки това, пренебрегваме Александър като човек, цар, владетел, стратега, войник, който първи влиза в битката като обикновен войник, като равен между равни. Това бяха безпрецедентни добродетели за един лидер, добродетели, които покоряваха сарисофорите, които го следваха, без никога да питат защо. Желанието на царя им беше за тях божествена заповед.

За Александър може да не е имало Homer, който да възхвали неговите подвизи и величие, но бяха намерени, сякаш от божествена необходимост, над тридесет и две хиляди писатели, които написаха книги с повече от хиляда петстотин заглавия за него и продължават да пишат, повечето от които са възхвалители на неговата героична същност. Подобно събитие не е станало за нито едно друго съществуващо или митично лице в човешката история.

Няма да се занимавам с воиния Александър, а с Александър, несравнимия човек, неповторимия лидер, великия философ, харизматичния владетел, незабравимия цар, точно така, както го представят историците на античността от деня на неговото въплъщение до деня на смъртта му. Ще го освобода с исторически аргументи от всички безпардонни клевети, фабрикувани лъжи и не съществуващи страсти, които произволно му приписват злобните критици.