Музеите принадлежат към символичните сгради на началото на 21-ви век, както за архитектурната си хетерогенност, така и за широкия спектър от културни цели, които обслужват. Въпросите, поставени в книгата, са: Как архитектурата влияе на начина, по който преживяваме музеите? Как се свързва с изкуството на експозиционния дизайн? Отговорът, според авторката, е до голяма степен чрез пространството.

Подходявайки към пространството като общ език на сградата и експозицията, можем да разберем по-дълбоко специфичния пространствен, визуален, умствен и социален характер на всеки музей. Авторката обяснява, например, как някои музеи създават у посетителите усещането за лична изследователска дейност, докато други имат главно образователен характер. Как посещението на определени музеи се превръща в пространствено изживяване, а на други в социално събитие.

Книгата започва с историческа ретроспекция на развитието на музея като сграда и организирано пространство, както и на паралелното развитие на експозиционните концепции. След това се фокусира върху задълбочено проучване на избрани съвременни музеи, анализирайки архитектурата на пространството, експозиционната логика и поведението на посетителите.

С комбинирането на интуитивно наблюдение с подробни описания и анализ, тя развива методология за изучаването на музеите и завършва, предлагайки теоретичен модел за тяхното интерпретиране. Теоретично оборудвана, методологично иновативна, богато илюстрирана, тази книга представлява основна работа за онези, които създават и изучават музеите (архитекти, куратори и музеолози, студенти), както и за тези, които посещават музеите и съставляват тяхната аудитория.