Обект на настоящото изследване са стиховете 1-10 от 5-та глава на Второто писмо до коринтяните на Апостол Павел.

Става въпрос за един от най-важните, многократно обсъждани и в същото време трудни текстове на Новия завет, който е получил вихрушка от взаимно изключващи се тълкувания поради метафоричната природа на словото на Павел в него и, предимно, на възприемането от някои тълкуватели, че текстът представлява класическо място на промяна на предишни есхатологични възгледи на Апостола.