Биологичното наследство и майчинската функция (майка хранителка, майка жена, майка „любовница“) са условия, без които не може да се осъществи преходът от записите (мнемонични и възприятия) към възбуждането и оттам към импулса и неговите производни (репрезентации, мисли, фантазии, емоции).

„Разстоянието“ между ерогенните зони и преживяването на самото дете, заедно с преживяването на контакта с тялото на майката и разстоянието от него, ще определят и структурата на психичните системи, връзката с обекта, преживяването на пространството, времето, индивидуалната космология и убежденията.

В аналитичната работа връзката анализатор-анализиране възпламенява тези първоначални записи и ги модифицира в зависимост от случая. Клиничните спомени, които имам в тази книга, понякога доближават, а понякога не, тези теоретични конструкции.