Как да се справим с голямата загуба, която идва?

Която, колкото и да не можеш да приемеш, трябва все пак да се изправиш пред нея?

Как да заведеш своя любим човек към финалната изход, без той да загуби себе си и своето самоуважение, и без и ти да изгубиш душата и смелостта си?

Животът ни не винаги приключва плавно и не завършва синхронизирано. Някой ще си отиде по-рано, а някой ще остане, за да се справи с скръбта и тежката загуба.

Стани опората, която всички търсим в трудния момент, стани вдъхновителят на любимия, който си отива. Всичко, което даваш в момента на болката, става голяма награда в часа на загубата и празнотата на самотата, както ни учи с безкрайна нежност и любов отново и отново Изабел Филиоза, чрез собствената си болезнена опитност от загубата на партньора си.