Феминизмът отново е в политическата програма. По целия свят жените излизат на улиците, за да протестират срещу несправедливите условия на труд, законите относно абортите и сексуалното насилие. Те изискват достойни заплати, по-добри училища и безплатна грижа за деца. Въпреки това, защо някои феминистки избират да се борят за повече жени като изпълнителни директори, докато други се борят за свят без изпълнителни директори?

За да разбере тези различни подходи, Сюзан Фъргюсън разглежда идеите, вдъхновяващи жените да протестират, като изследва начините, по които феминистките поставят работата в центъра на своята борба за освобождение. Излизат две различни траектории: „феминизъм на равенството“ и „феминизъм на социалното възпроизводство“. Фъргюсън твърди, че социалистите са се привързали прекалено към „либералните“ тенденции на феминизма на равенството, пренебрегвайки наблюденията на феминизма на социалното възпроизводство.

Занимавайки се с критики към труда от феминистка гледна точка, Фъргюсън предлага, че освобождението на жените зависи от радикално преосмисляне на работата и прокарва обновена рамка на социалното възпроизводство като силна основа за всеобхватна феминистка политика.

Страници: 192, Размери: 13.5x13.5cm