Библиотекарят се появява на сцената. Той подрежда книги и книгите разбъркват живота му. В каква степен, всъщност, нашият герой е творение на себе си и в каква степен - на прочетеното от него? Посредникът между текстовете и читателите търси себе си в една лекция.

Той ще говори за дъжда, или по-скоро за това какво се случва, когато вали. „Винаги ме е интригувала възможността да изгубя нишката на една реч и да превърна представянето на идеи в изповед. До каква степен контролираме това, което казваме? Както актьорът, така и лекторът по време на лекция може да забрави това, което искал да каже, или да поддаде на изкушението и да разкрие нещо неудобно или разрушително.

Лекцията за дъжда произтича от тази изключително трудна обстановка. Изприщването на библиотекаря ми е част от дългата литературна традиция на отклонението, т.е. изкуството да се правиш, че се отстраняваш, и да говориш за нещо друго.” Хуан Вийора