„Медея ми се струва, че подхожда на Еврипид по-добре от всички други героини на неговите творби. Самотна, изолирана, странна. Отведена е до отчаяно решение. До ужас. И вместо да бъде наказана, тя е възвисена. Може би това е камуфлирана алегория в чест на всички онези, които са станали жертви, защото не приличат на останалите? Чужди, не само расово, но и духовно“, както е посочено в Предговора на изданието.

Медея е едно диво и голо произведение. Настоящият превод, с израз без поетични украшения, реалистичен, суров и ежедневен в основата си, се стреми към съвременна интерпретация на творбата, която, докато не „поетизира“, опитва да запази високото сценично честно, така че, ако се интерпретира вдъхновено, да може да се възнесe и да предаде трагичен трепет, подчертавайки устойчивостта на древната драматичност, дори и в една натуралистична към момента.