Това издание на клавирните сонати на Моцарт е подготвено за практическа употреба. Редакторът Роберт Тайхмюлер (1863–1939) е ученик на Карл Рейнке и работи като пианист и преподавател по пиано в Музикалната академия „Феликс Менделсон Бартолди“ в Лайпциг. Сред неговите ученици са големи имена като Гюнтер Рамин, Зигфрид Карг-Елерт и Рудолф Маурерсбергер. Публикуването на неговите учебни издания на клавирните произведения на Моцарт и Регер свидетелства за уважението, с което се ползва в музикалния живот в началото на 20-ти век.

С новото отпечатване на клавирните сонати на Моцарт Breitkopf & Härtel предлагат поглед към практическото изпълнение около 1900 г. Тъй като Тайхмюлер използва музикалния текст на изданието Urtext (Breitkopf & Härtel) и тогавашното пълно издание на Моцарт като основа, отбелязвайки всички свои допълнения, това издание е интересно за пианистите не само по образователни и интерпретационни причини, но и.