Понятието за „лицето“ и „ипостас“ са основополагающият камък на теологичната конструкция на свети Йоан Дамаскин.

В трите текста, които са преведени и коментирани в настоящия том, авторът анализира просто, достъпно и методично начина на формиране на понятията „ипостас“ и „лице“ в противопоставяне на понятията „природа“ и „същност“, които станаха отправна точка за конфликти и еретични отклонения в редиците на Църквата.

Изхождайки от древногръцката логическа мисъл, която обаче се преобразува в духа на църковното тяло, авторът успява да направи гръцко четене на Аристотел, взаимопрониквайки християнската традиция с древногръцката мисъл.