Обичайна, почти рефлексивна реакция на наблюдатели и изследователи на явления на политическа отстъпка (като продължаващото господство на токсичната догма ТИНА, неуспехът на инициативи за укрепване на подчинените или нарастващата тъмен крайна десница) е, че за проблема „виновно е обществото“, било защото хората „не разбират“, или защото „постиндустриалните“ условия не благоприятстват, не са – както често се казва – „зрели“. В историческа перспектива тези оценки са изключително съмнителни по точност, но основният им проблем е, че подценяват – ако не изцяло заобикалят – ролята, която играе политиката: публична реч и действия, които не само отразяват, но и оформят съзнанията.

Настоящата книга цели да изведе на преден план тази специална – релационна – перспектива, политиката, която формира. Покривайки в дълбочина историческите времеви измерения на широк спектър теми, касаещи както институционалната-държавна, така и на агресивната-конфликтна политика (с особен акцент върху действията на работническото движение), томът записва конкретни политически нагласи и се опитва да освети начините, по които те са повлияли на събитията.

През този призма излиза наяве едно пренебрегнато заключение: че за многобройните държавни провали (например, за продължаващия неосъществим „модернизация“ или непредизвикването на безработицата) и за редица неуспешни искания (от Междувоенния период до наши дни) отговорна не е – и не е била – „общността“, а следваната политика.

Прочетете тук съдържанието & един показателен глава.