Какво представляват хората? Как е възможно знанието? Какво е истината? Откъде произлизат моралните ценности? Въпроси като тези са в центъра на западната философия от векове. Теориите на философите относно тези въпроси се основават на фундаментални допускания, които сега са поставени под въпрос от утвърдените резултати на когнитивната наука.

Доказано е, че: Повечето мисли са несъзнателни. Нямаме пряк съзнателен достъп до механизмите на мислене и език. Идеите ни протичат толкова бързо и надълбоко, че да ги наблюдаваме директно е невъзможно. Абстрактните концепции са предимно метафорични. Много от темите на философията, като природата на времето, морала, причината, ума и аза, се основават на основни метафори, произлизащи от телесния опит.

Умът е въплътен. Мисленето изисква тяло – не просто в смисъл, че се нуждаем от физически мозък, а в по-дълбокия смисъл, че структурата на мислите ни произлиза от природата на тялото. Много от несъзнателните ни метафори се основават на общи телесни преживявания.

Повечето от централните теми на западната философска традиция са поставени под въпрос от тези открития. Картезианският човек, с ум, напълно отделен от тялото, не съществува. Кантовският човек, способен на морално действие според заповедите на универсалната логика, не съществува. Феноменологичната личност, способна да познава ума си единствено чрез интроспекция, не съществува.

Лейкоф и Джонсън доказват, че философия, която зачита науката за ума, предлага радикално нови и подробни разбирания за това какво представлява човекът. След реформиране на основните концепции за ума, времето, причината, морала и аза, те преразглеждат много философски традиции, от класическите гръцки до съвременната аналитична философия. „Философия в тялото“ разкрива радикално ново разбиране за това какво означава да си човек и призовава за всеобхватно преосмисляне на западната философска традиция.

Страници: 640, Година на издаване: 1008, Размери: 18x18cm.