Книгата "Oxford Book of Twentieth-Century English Verse" на Филип Ларкин предизвикала противоречия и несъгласия при първото си издание през 1973 г. Тя бе топло приета от поетите Джон Бетчеман и У. Х. Одън, но също така се смяташе за ексцентрична и нестандартна колекция от някои критици. Днес тя е призната като изключителен и обширен избор от съвременна поезия, ценна предимно защото отразява предпочитанията на един от най-добрите и най-обичаните английски поети на двадесети век.

Като наследник на "Oxford Book of Modern Verse" от У.Б. Йейтс (1892-1935), тази антология направи радикална преоценка на постиженията на поезията от века. Тя изложи стихове, които бяха „по-леки по тон, по-приглушени, по-отпуснати, по-разговорни, по-интимни, по един начин по-демократични и по-домашни спрямо тези на Йейтс“. Тя също така представи много по-малко известни поети, чиито имена не са влезли в канона, и които добавят цвят и дълбочина към антологията. Както пише Филип Ларкин в своя Предговор, избирайки поеми вместо лица, той е събрал „поеми, които ще доставят удоволствие на своите читатели, както самостоятелно, така и като колекция“.

За това последно преиздаване, биографът на поета Андрю Моутиън е написал нов Предговор, в който разглежда природата на Ларкин като куратор.

Страници: 704, Размери: 13.7x13.7cm