Впечатляващи фотографии на метростанциите на Съветския съюз и Русия, много от които не са били документирани по-рано. В мемоарите си Никита Хрушчов описва метрото като нещо свръхестествено. Различните метролинии, построени в Съветския съюз от 30-те до 80-те години на миналия век, се отличават от простите системи на Лондон, Париж или Ню Йорк, действайки като пропагандни произведения – сливане на скулптура, архитектура и изкуство, съчетаващи византийски, средновековни, барокови и конструктивистични идеи, въплъщаващи концепцията, че комунизмът ще предложи „общински лукс“ за всички. Днес тези впечатляващи пространства остават най-близката реализация на съветската утопия. След успеха на книгата си със съветските автобусни спирки, Кристофер Хервиг извършва подземно изследване – фотографирайки станциите на метрото на бившия Съветски съюз. От прекомерния мрамор и луксозна разкош до строгата футуристична минималистична слава, метростанциите на Съветския съюз улавят това богато архитектурно разнообразие. По пътя Хервиг записва индивидуални елементи, които съставляват това уникално съветско преживяване: неонови светлини, бетон, ескалатори, знаци, мозайки и релефни скулптури създават незабравима жива карта на съветското метро. Фотографиите са придружени от въведение на изтъкнатия писател по архитектура, политика и култура Оуен Хатърли.