Към архитектура на насладата е първата публикация на който и да е език на единствената книга, посветена на архитектурата от Анри Лефевр. Написана през 1973 г., но едва наскоро открита в частен архив, тази творба разширява влиятелната теория на Лефевр за градското пространство към въпроса за архитектурата. Вземайки практиките и перспективата на обитаването като отправна точка, Лефевр преопределя архитектурата като начин на въображение, а не като специализиран процес или колекция от монументи.
Той призовава за архитектура на jouissance — удоволствието или насладата — съсредоточена върху тялото и неговите ритми и основана на възможностите на сетивата. Изследвайки архитектурни примери от Ренесанса до следвоенния период, Лефевр разглежда телесните удоволствия при движение из и около сгради и паметници, градски пространства, както и градини и пейзажи. Той твърди, че зоните, посветени на насладата, сетивността и желанието, са важни места за едно общество, преминаващо отвъд индустриалната модернизация.
Теориите на Лефевр за пространството и урбанизацията драстично промениха начина, по който разбираме градовете. Към архитектура на насладата обещава подобно въздействие върху начина, по който мислим за архитектурата и живеем в нея.
