Какво не може да ни каже невронауката за нас самите? От въвеждането на функционалната магнитно-резонансна томография (fMRI) през 90-те години, сканирането на мозъка се използва за разбиране и манипулиране на избиратели, оценка на вина в съдебни дела и анализ на музикални способности до романтичната любов. Въпреки това, въпреки новаторските познания, които предлагат сканиранията на мозъка и други невротехнологии, идеята, че те са най-важният начин да отговорим на загадките на психологията, е заблуждаваща и потенциално опасна. В книгата "Brainwashed" психиатърът Сали Сател и психологът Скот О. Лилиенфелд разкриват как много от реалните приложения на човешката невронаука пренебрегват нейните ограничения и сложности, замъглявайки, вместо да улесняват многото фактори, които формират поведението и идентичността ни. Сканиранията на мозъка, според Сател и Лилиенфелд, са полезни, но често неясни представи на изключително сложна система. Всяка област на мозъка участва в множество преживявания и взаимодейства с други области, следователно активирането на една област във fMRI в отговор на стимул не означава автоматично специфично усещане или обхваща висшите когнитивни функции, които произлизат от тези взаимодействия. Тесният фокус върху физическите процеси на мозъка също предполага, че субективните ни преживявания могат да бъдат обяснени изключително с биология. Както обясняват Сател и Лилиенфелд, тази невроцентрична гледна точка на ума рискува да подкопае най-дълбоко задържаните ни идеи за автономия, свободна воля и лична отговорност, поставяйки ни в опасност да извършваме вредни грешки, било то в съдебната зала, в стаята за разпити или в клиники за лечение на зависимости. Едно провокативно повествование за обсебеността ни с невронауката, "Brainwashed" изключително осветява какво може и какво не може да ни каже съвременната невронаука и изобразяването на мозъка за нас самите, предоставяйки много необходима напомняне за многото фактори, които ни правят това, което сме.