Терезин, както е било известно на чешки, или Терезинщадт, както е наричано на немски, е било използвано от нацистите между ноември 1941 и май 1945 година като транзитно гето за евреи от Централна и Западна Европа преди депортацията им към Изтока. Терезин е последното освободено гето, един ден след края на Втората световна война.
Книгата "Последното гето" е първата задълбочена аналитична история на затвор по време на Холокоста. Вместо да представя затвора, който е бил в гетото, като изключителен случай, Анна Хайкова твърди, че такива затвори по време на Холокоста трябва да се разбират като други случаи на обществата, които хората създават при нормални условия. Поставяйки под въпрос конвенционалните претенции за изключителност на Холокоста, Хайкова настоява, че трябва да разглеждаме Холокоста със същите аналитични инструменти, които използваме и за други исторически събития.
Арестът в Терезин е произвел свои собствени социални йерархии, където на пръв поглед малки разлики между затворниците (възраст, етнос или предишен професионален опит) могат да определят дали някой в крайна сметка ще живее или ще умре. По време на своето три и половина годишно съществуване, затворниците са създали своя култура и навици, свързвали са се, влюбвали са се и са създали нови семейства. Основавайки се на разширено архивно изследване на девет езика и на съчувствено четене на свидетелства на жертви, "Последното гето" е транснационална, културна, социална, полова и организационна история на Терезин, разкривайки как функционира човешкото общество при крайни условия и подчертавайки основните въпроси на отговорността, влиянието и границите му, както и принадлежността.
Страници: 376, Размери: 23.6x23.6cm
