Тази книга събира три ранни статии, които - заедно с "Детство и общество" - се считат от мнозина за най-доброто въведение в теориите на Ериксон. "Развитие на егото и историческа промяна" е подбор от обширни бележки, в които Ериксон за първи път се опитва да свърже наблюдения на групи, изучавани по време на полеви посещения, и деца, изучавани дългосрочно и клинично. Тези бележки представляват материала, от който произлиза "Детство и общество". "Растеж и кризи на здравата личност" разширява Ериксон отвъд юношеската възраст, в критични фази на целия жизнен цикъл. В третото и последно есе, Ериксон разглежда "Проблема с идентичността на егото" последователно от биографична, клинична и социална гледна точка - всички измерения, които по-късно се развиват отделно в работата му.