Творбите на Андерсон въплъщават нов вид пейзаж, който напомня романтизма от края на деветнадесети век, като същевременно прегръща съвременния интерес към многослойните, психологични композиции. Нейните панорамни сцени черпят вдъхновение от разнообразие от фотоархиви, кинематографични изображения, театрални сцени и интериори от епохата, както и от суровата география на северна Швеция, където тя е израснала. Картините използват подбор от мотиви, които обхващат кариерата ѝ: голи клони и дебелокорести борове, домашни интериори, коне и млади момичета. Образите приликват на натюрморти и прокарват традиция на тихи, сънувателни домашни сцени от скандинавски художници като Вилхелм Хамершой и Едвард Мунк. Като част от съзнателно усилие да се улови преживяване, а не конкретно събитие, композициите са по-свободни и по-абстрактни. Прекрасните цветови репрезентации оживяват текстурите на четките, свободните намазвания и силните графични линии на страницата. Книгата съдържа и ново есе от видния писател Карл Уве Кнаусгор. „Изгубен рай“ е издаден по повод едноименна изложба, представена в David Zwirner, Ню Йорк, през 2020 г.