През 1849 г. младият Фьодор Достоевски е осъден на четири години тежък труд в сибирски лагер за принудителен труд заради защита на социализма. Записки от мъртвия дом (п понякога превеждана като Къщата на мъртвите), романът, който той пише след освобождението си, разказва за шокиращи условия, жестоки наказания и психологическите ефекти от загубата на свобода и надежда; описва ежедневието на затворническата общност, враждите и предателствата, моментите на комедия и неочакваните актове на доброта.

За да избегне цензурата, Достоевски прави своя герой обикновен престъпник, но перспективата е незабравимо негов собствена. Като член на благородството той е бил презрян от съкилийниците си, повечето от които са селяни - опит, споделен в книгата от Александър Петрович Горианчиков, благородник, който е убил жена си.

Както и неговият създател, Горианчиков претърпява трансформация по време на своето страдание, докато открива "дълбоки, силни, красиви натури" дори сред най-грубите затворници. Записки от мъртвия дом показва лагерите като трагедия за затворниците и трагедия за Русия. Тя остава актуална и днес като дълбока медитация за свободата.

Страници: 376, Размери: 13.2x13.2см