Четири века улица Логавина беше тихо жилищно място в град, известен със своята етническа толерантност и космополитен чар. Мюсюлмани, християни, сърби и хървати живееха безпроблемно заедно, споделяйки идентичността си като босненци. Тогава войната разруши живота им. Често без топлина, вода, храна или електричество, те избягваха ежедневния огън на снайперистите и станаха свидетели на ужасни смъртни случаи. Съседи и приятели се превърнаха в смъртоносни врагове.

В този интимен разказ от първо лице, Барбара Демик сплита историите на десет семейства от улица Логавина, великолепно осветявайки едно от ключовите събития на двадесетия век, и описва как, двадесет години по-късно, те справят с последствията от войната.