Спортните фенове и ентусиастите по бокса ще обикнат това завладяващо изследване на възраждането на бокса през ранните 1980-те години - и четиримата 'великани', които предизвикаха тази промяна. Четирите крале улавя битките, бойците и периода с прекрасна проницателност и живо възкресява онези отдавна отминали задимени и шумни вечери на ринга във Вегас.

‘Вълнуващо, проницателно и често хумористично’ - The Independent

‘Безупречно и единствено изложение на битки, които остават мощни и важни десетилетия след последния гонг’ - Irish Times

‘Очарователно четиво’ - ***** Отзив на читател

‘Много рядко нехудожествена книга е толкова завладяваща, че е почти невъзможно да я оставиш, но това е една от тези книги’ - ***** Отзив на читател

‘Прекрасно написано и абсолютно очарователно’ - ***** Отзив на читател

‘Изключително’ - ***** Отзив на читател

Към края на 1970-те години боксът беше изпаднал в мъртва фаза и интересът към него отслабваше. През 1980 година обаче, спортът беше реанимиран от завладяваща серия от мачове с участието на невероятно различна четворка: Сугар Рей Ленард, Марвелос Марвин Хаглър, Томас Хърнс и Роберто Дюран.

Както Али и Фрейзър, Демпси и Тъни, Робинсън и ЛаМота, 'Четирите крале на ринга' извлякоха най-доброто един от друг, произвеждайки безпрецедентни много милионни входове по пътя. Всеки от деветте мача между четиримата мъже беше запомнящ се по свой начин и поне два от тях - Ленард-Хърнс през 1981 и Хаглър-Хърнс през 1985 - обикновено са включвани в списъците на най-великите битки на всички времена. Спорният резултат от друг мач - бойът Ленард-Хаглър през 1987 - остава предмет на горещи дебати сред феновете до днес.

В Четирите крале, награждаваният журналист Джордж Кимбъл документира забележителния ефект, който те оказаха върху спорта и твърди, че никога повече няма да видим подобни бойци. Ленард, Хаглър, Хърнс и Дюран не се опитваха да спасят бокса от самия него в пост-Али ерата, но така или иначе успяха да го направят.

Страници: 368, Размери: 15.4x15.4cm