Прозаичката Пела Султатоу се появява в театралното писане с това свое самостоятелно произведение Ябълката на Адам, след участието си в колективни томове с произведенията Амазонките винаги се завръщат и Конете.

В едноактната пиеса Ябълката на Адам, Ерии изглежда се подготвя, с помощта на майка си, да отпразнува последния ден от живота си на ерген, след като на следващия ден ще стане жена на г-н Милтенбергер, един швейцарски заможен възрастен мъж, против волята си. Майка й Ева е впечатляваща и известна жена, в контекста на дъщерята, която изглежда смазана от преживяванията си, изолирана в сянката на Ева и трите си приятелки.

„Две основни характеристики на произведението са, че едноактната пиеса черпи вдъхновение от театралната пиеса на Фасбиндер Bremer Freiheit (Свобода в Бремен) и че авторката, за да осигури зрителността на произведението си, е поставила едно „необходимо условие“: драматичните лица на майката и приятелките на героинята да бъдат въплътени от една и съща актриса – едно и също властно лице с различни маски, всяка от които представлява широки социални структури, в които доминиращите жени контролират жени и деца по модела на патриархалната идеология“, както отбелязва в следствието до изданието доц. д-р Катерина Дякумопулу от НИК.