След гениалната ранна интерпретация на Киркегор и революционния, новаторски поглед на Фройд, Роло Мей прави рисковано потъване в дълбините на екзистенциалната тревога на съвременния човек, подчертавайки я като сила на живота и творчеството, в степента, в която остава „нормално“ притеснение и не води човека в мрака на неврозите.

Той едновременно извлича разлика от работата на предшествениците и съвременниците си изследователи, но не се ограничава само до теорията. Допълва теоретичната перспектива с проницателно изследване на реални случаи на хора, които са по-малко или повече стресирани заради житейските ситуации, от различни социални и икономически среди, с различно образование и различни условия.

Като че ли надниква дълбоко в душата на всички нас, тъй като никой не може да избяга от стреса. Какво ли? Все още сме залепени за нелогичното убеждение, че „психичното здраве е да живееш без стрес“. Изглежда, че нямаме представа, че илюзията за живот без стрес разкрива радикално неразбиране на реалността. Стресът има значение. Макар че част от него може да е разрушителен, друга част може да стане конструктивна.

Роло Мей