Петдесет години по-късно, прочетете защо без Политехникото нямаше да има пост-военна демокрация. Възстанието на Политехникото беше спонтанна - без партийна насока - кулминация на борбата за свобода и демокрация.

То се записа силно в народното съзнание, защото носеше в себе си понятието за "жертва", което служи като знак за нации и народи. Това е едно от историческите събития, от които всяка нация има жизнена нужда, за да запази самочувствието си.

Студентското движение е това, което принуди диктатора Пападопулос да стартира експеримента Маркезини, за да легитимира политическия режим. Ако този маневър беше успешен, Гърция щеше да бъде заключена в опека на фалшив парламентаризъм.

Възстанието през ноември отвори пътя за падането на диктатурата, макар и катализаторът да беше трагедията на Кипър. В това отношение, Политехникото е основният "мит" на пост-военната демокрация. Всяко голямо историческо събитие, всъщност, придобива измерения на "мит".

Без Политехникото, Гърция вероятно щеше да поеме по път, подобен на този на Чили: Кървавият диктатор Пиночет пое властта с преврат през 1973 г. и остана на власт (като президент и лидер на Военните сили) до 1998 г.! Никога не беше затварян!

Политиците на пост-военната ера дължат кариерата си на "радикалното движение" на студентското движение, което наложи окупацията. Ако Политехникото не беше настъпило, партиите щяха да бъдат принудени да действат най-малко осем години в стегнатата рамка на свръх-властите на диктатора-президент Пападопулос.

Ставрос Лигерос, като член на Координационния комитет по време на възстанието на Политехникото, дава своето политическо и лично сведение за тези събития.