Научният проблем дали наистина са се оформили подходящите условия за създаване на феодална система от края на междинно-византийската и по време на късно-византийската епоха (11-ти до 15-ти век) е трансформиран в истинско „трън“ в международната научна литература.

Настоящият труд се опитва да бъде кратък „наръчник“ за представяне на различните мнения относно един от най-„мъчителните“ въпроси на византинистиката, който дори и днес показва разнообразни, често противоречащи си, мнения и интерпретации, предоставяйки колкото е възможно по-подробна литература по темата (особено от последните десетилетия).

Особен акцент се поставя тук върху развитието на най-свързания и най-често срещания в източниците (по отношение на византийската феодализация) социално-икономически институт, а именно на Пронята. Последната често, но не винаги правилно, се сравнява с аналогични или подобни институти, които са действали в средновековна Западна Европа, с която основно е идентифицирана концепцията за Феодализация, докато, от друга страна, нейният роля като предшественик на института на тимаирите по време на османското завладяване на Византия през 15-ти век, остава от съществено значение и по-късно.

В допълнение, в специални секции на книгата се предоставят данни и библиографски указания както за западноевропейската Феодализация, така и за „пренесената“ Феодализация (като основен западен социално-икономически институт) в области на гръцката суша и острови, контролирани от латинските завоеватели след 1204 г., но и съответно в латинската Кипър след 1191/1192, която оттогава „се отрязва“ от основата на византийската/гръцката история за много векове.

Също така, в една специална глава-ексцурс, византийската Феодализация се свързва с византийските хералдически символи, както и с уникалната късно-византийска полусанитарна държава Тесалия. Накрая, предоставя се широк избор от мнения и определения на видни изследователи не само относно въпроса за византийската Феодализация, но и за по-широката тематика на Феодализацията в западноевропейския свят, като особено внимание се отделя и на отношенията и влиянията/взаимодействията на свързани институти между Византия и мюсюлманския преосмански и османски свят.