“…Подготовката за творческа професия е обучение към съвършенството, сравнимо с тренировката на спортист. Не трябва да възприемаме съвършенството като изключително постижение на щастлив момент, като успех, дарба, талант или късмет, а като навик, както и среда, характеризираща се с откритие на границите ни и нуждата да ги преодолеем. Да научиш техниката е първата стъпка да се освободиш от нея и да я отхвърлиш. Обучението постига целта си само ако създава нещо подобно на айсберг, където издигащата се част е смътеното знание, а потопената е активното знание, което е явно в практиката и само след това можем да го изразим с думи.

Има част от театъра, която е потопена и която ние не виждаме или не искаме да видим. Всеки, който пише хроники и история, има склонността да вижда само полупрозрачните върхове на ледени планини, докато те минават покрай него, носейки със себе си неподвижните кораби. Игнорира безбройните и трудни за разпознаване пътища, в които голямо количество театри присъства в обществото, обикновено анонимно, без имена на известни артисти или с артисти, които стават известни само след смъртта си. Театърът е средство да изтъчеш отношения, да живееш независим от случайни натиска живот, да запазиш жаждата за бъдеще, което изглежда недостижимо, да създадеш оазис на „нормален“ живот сред безмилостния ход на Историята, да донесеш аромата на свобода в затворите и да култивираш, не разрушително, собственото си възстание…”

Еудженио Барба