Малката Андий върви решително през гората и държи в ръчичката си едно дълбочервено листо. От време на време се навежда, взима още едно и го сравнява с първото. Всички те преминават под строг контрол. На връщане към къщи, обаче, остава с две, по едно в всяка ръка — само те отговарят на очакванията й и на критериите й.

През целия път тя ги наблюдава. Какво се случва в този момент в ума й? Какво я тревожи и какво търси с толкова настойчивост? Децата имат голямо любопитство — това доказват въпросите, с които бомбардират възрастните. Но колко са ангажирани с темите на "възрастните", като смъртта или секса? Тези невинни въпроси само мигат ли или крият постоянно занимание с загадките на живота?

Сюзан Енгел в "Душевният живот на децата" черпи от личния си опит, както и от най-важните изследвания в областта на психологията и обучението, за да докаже, че децата наистина систематично се занимават с трудни и сложни понятия. Когато едно дете събира листа, миди или пощенски марки, събира комикси или албуми, може би се опитва да реши проблем, който го тревожи.

Тези първи колекции може да крият занимание с въпрос или да разкриват евентуално склонност. Когато четиригодишно дете пита за Бога или за смъртта, може би именно тогава формира за първи път идея. Енгел подчертава колко важни са тези моменти и показва начините, по които учителите и родителите могат да ги използват, да развият интересите на децата и да ги въведат в света на търсенето, изобретението и идеите.